част 8: PauniBg, аз и о-тмъщението
written by: co0l_xtreme
Съвсем скоро Химика получи второто писмо от баща си.
"Здравей отново, синко!
Надявам се вече да си преодолял шока. Съзнавам, че трудно ще ме обикнеш. Но разбери ме. Знам, че не ти е лесно...но
и на мен не ми беше лесно със Слу. Да, сине мой - SLUNCHICE е твоята майка...и моя бивша жена. Мая Емилова...ех...
Ще ти спестя подробностите около емоционалната ни и страстна връзка. Накрая тя ми изневери - преспа с някакъв
мухльо, само за да и линкне сървъра в PauniBg. Когато поисках обяснение и проучих нещата се оказа, че е имала още
десетки интимни връзки. После ми сервира, че дори не ме обича, падала си по някакъв Лирекс, на който обаче не смеела
да каже за чувствата си. Тогава я напуснах. Въобще не предполагах, че си дете точно от мен. Сега, след като имам
доказателства за това - както виждаш ти пиша.
Но това не е всичко. За жалост нещата никога не са толкова прости. Сине, майка ти е мъртва. Буквално преди часове я
уби един наемник на име co0l_ytReMe. Съдебната експертиза гласи просто "брутално убийство". Но по моя информация тя
е била и изнасилена. Майка ти беше хубава...
Въпросният килър ме преследва от години и се опасявам, че вече е твърде близо. Така че ако ти четеш това, няма място
за съмнение какво се е случило с мен...
Късмет, синко. Очаквай инструкции скоро.
подпис: abo"
Химика жадуваше за отмъщение. Но нямаше на кого да отмъсти - всички преки виновници за смъртта на баща му също бяха
мъртви. Тогава Химика най-сетне реши - щеше да отмъсти на всички. Щеше да срине цялото PauniBg...
За подобно начинание трябваха могъщи съюзници. В една такава обстановка "ala PauniBg", сам човек бе нищо. Затова
Химика се зае да издири способен екип - хора, достатъчно заблудени, че да го следват безкористно навсякъде. След
седмица кастинги, най-накрая екипът бе оформен. Избранниците бяха ЕмО, моннчо, мисеръ.
За да бъде срината мрежата, първо трябваше да бъде завладяна. За целта трябваше да бъде превзета отвътре. Като за
начало developer-ското място беше примамливо. Не след дълго на voting-а постъпи предложение:
"Suggestion text:
predlagam EmO (a.k.a. EmO) za glaven developer na PauniBg.
Arguments:
- chati ot celi 3 meseca...no sa mu se storili kato 3 godini.
- dal e mnogo na mrejata - spam, invite...(bez flood, che to e slojno)
- nick-a mu e po-hubav ot nick-a na bota na NightWish.
- otgovoren i dokazal sebe si chovek. V momenta poddurja nqkolko kanala. (!) Bnc-tata mu i dosega krepqt nechiq
localna liniq...
- neka ne zabravqme...kato glasuvame "Za", posle i toi shte glasuva "Za" na nashite predlojeniq.
P.S.: aide ot nas da mine...Screamer i NightWish shte mu pomagat."
И понеже abo вече го нямаше, та да дава "Против" на всички гласувания...съвсем скоро ЕмО официално стана developer
на PauniBg. Гласуването протече гладко, с типичните отговори "ZA!", "Za s 5 ruce i 5 kraka", "no objestions?"
(copyright by ДжаСеН), "6tom go e predlojil Himika zna4i ZA" и т.н. и т.н...
Химика започна да пише десетки patch-ове. А ЕмО нелегално ги буташе по сървърите. Така лека полека започнаха да
затвърждават властта си. Но оперите дебнеха да се прецакат един друг. До такава степен станаха мнителни, че нещо
трябваше да се направи, за да може коалицията да свърши с patch-ването незабелязано. Нещо трябваше да отвлече вниманието
на хората...
И това бяха Моннчо и Мисеръ. Те подхванаха юзърския форум на PauniBg. Целите бяха две - да се отвлече вниманието на
хората; да се завземе форума. За добро или за лошо, и двете бяха постигнати. Бай Моннчо и бай Мисеръ писаха толкова
глупости, че взривиха дори медийното пространство. Форумът вече не бе форум - но тях това не ги интересуваше. Важното
бе да е техен...
Малка, тъмна стая. Три лаптопа. Купища дебели кабели, минаващи през процеп към тавана. Навсякъде плакати и портрети
на co0l_ytReMe. Малка масичка. Около нея три силуета...
Импакт, еско и Лирекс седяха замислени и шораха водка.
- Кхм... - най-сетне простена Лирекс.
- Да, шефе?
- Ммм, нищо. Пробвах ти реакциите...
Огганизацията "dreamTeam" бе създадена с цел миротворство, опазване и градене, еволюция. Те бяха бунтари, но културни,
интелигентни и с добри помисли. Нямаха права в PauniBg, понеже не ламтяха за такива. Бяха прекалено възпитани и
тактични, за да искат от приятелите си о-линии. Пък и не виждаха смисъл да са част от една прокажена мрежа. Но
въпреки това им пукаше, и правеха всичко по силите си, за да подобрят положението.
- Коалицията настъпва - подир малко продължи Лирекс. - Завладяха вотинга, сега здраво са подхванали и форума. На
администраторите не им пука, те само гледат да извлекат полза от ситуацията. Юзърите пък са в неведение...а и те
са на един акъл, аман. Какво ще правим?
- Ами аз напоследък губя много сили във форума - обади се Импакт - Опитвам се да спра простащината, но засега не
мога. Хубаво е казал народа - "не спори с идиот, че хората няма да забележат разликата". Пък и онея са си отворили
по 10 интернет експлоръра и постоянно пишат. А и са подкупили модератора Миш Шамара. Просто...
Еско, който досега седеше замислен, вдигна поглед и рязко каза:
- CYPER от тях ли е?
А наум си мислеше: "Ми се нещо трябваше да кажа най-накрая..."
А на подсъзнателно равнище: "Ба, от тях трънки...тоя не става дори за..."
Импакт се обади:
- Не, не мисля. И оставете го намира момчето най-накрая! С вашите упреци го докарахте до психиатрична клиника...
- Какво ще правим? - отново попита Лирекс. Гласът му звучеше трърд и спокоен. Сякаш през живота си бе убил стотици
простаци, флудъри, абузъри. И всъщност наистина беше така. Импакт се обади:
- Трябва да ги отстраним. Като не става с добро - нека е брутално.
- Замислил съм нещо - рече еско.
Главният developer на PauniBg стоеше на ръба на една табуретка. Бе нервен и постоянно си гледаше часовника. Изведнъж
на вратата се звънна. Той рязко стана, пооправи прическата си и отвори.
Тя бе висока около 170, слаба (но не прекалено). Трудно бе да се каже кое в нея правеше впечатление. По-скоро всичко.
Големи (но не прекалено) светли очи. Дълга и къдрава (но не прекалено) коса, с рус (но не прекалено) оттенък.
Телосложението и бе невероятно изящно и надарено, което си личеше от плътно прилепналите дрехи. Цялата бе в червено
и черно, носеше дълги ботуши...
Емо примигна и за момент му се стори, че вижда две като нея. Това не се дължеше на алкохол, а на силното му желание
да има две такива мадами. След това, все още с размътен мозък, той чу твърд, но мелодичен глас:
- Здравееей - като че ли изсъска мацката. - Ти ли си... - в този момент повдигна леко полата си и погледна бедрото,
където имаше малка татуировка. - ти ли си Емо?
- Д-д-д-дда, аз съм.
- J., nice to meet you, honey. I hope...надявам се не закъснях?
- О не, разбира се. Ама влизай, влизай...
"Знаех си, че от агенция Алфа ще ми пратят страхотна проститутка...браво на мен!" - мислеше си Емо, докато мадамата
се нагласяваше върху него.
- Между другото, Джей...как е цялото ти име?
- Джулз. - намигна му тя, пъшкайки - Джулие.
Минути по-късно, отнесен в своя оргазъм, Емо почти не усети как ноктите и се впиха в гърлото му. Всичко потъна в
кръв, а костюма на Джулз стана още по-червен и екзотичен...
След смъртта на Емо, Химика нае бодигардове за себе си, моннчо и мисеръ. Но убийствата не престанаха. И как можеха
да престанат - нима някои бе очаквал мисеръ да умре от ръката на лъскач на обувки?
Въпросният лъскач наричаше себе си сниФу. Навремето животът му бе нормален - irc, chat, @!#$. СниФу имаше някои
по-странни наклонности...падаше си по момчета (самият той още не бе мъж). И когато cyber пространството разбра за
това (ех тези логове...), животът му се срина. В началото той смени първоначалният си nick сн1ффер с този - сниФу.
Но не успя да избяга от реалността. Комплексира се. Започна да банва всичко живо...флудеше, рушеше...стана локал на
Unacs... Месец по-късно получи първия си диоптър, първата си шина, първата си протеза (тя много го дразнеше, понеже
винаги се удряше в някои от двата му крака и това болеше). СниФу пръскаше пари за irc, а след това и за лечение от
чата. Разби нервите си, спря да мисли трезво. СниФу полудяваше. И не след дълго остана на улицата...
Един ден, докато стоеше на булеварда, към него се приближи мисеръ. СниФу забеляза скъпото му облекло и се зарадва,
че е попаднал на богата клиентела. Добри пари щяха да паднат - и най-сетне щеше да може да си лицензира ФлексТайпа.
- Куче, лъсни ми го. - изръмжа мисеръ и сложи край на мечтите на сниФу.
- Кво?
- Копеуе, лъсни ми левия ботуш...хахаха или не, като за тебе десния.
- Виж ся...
- Нема ко да гледам! Както си седнал и си се навел, можеш и още нещо да ми лъснеш.
СниФу не издържа. Заби юмрук в слабините на мисеръ, след което с отмерено движение в стил "ала Стивън Сегал" го
удари с табуретката, на която допреди секунда бе седял. Мисеръ, тъй като не бе нищо повече от чатър, се стовари на
земята и не помръдна. СниФу лично го удоши с връзките на ботушите. След това облече дрехите му и реши да започне
нов живот. Жалко, че 5 минути по-късно, Понтиак с номер "В 4321 CX" го блъсна и уби на място.
Войната бе в разгара си, когато и dreamTeam-а претърпя поражения. Отборът на добрите обаче, както често се случваше,
бе засегнат отвътре. След добре извършеното убийство на Емо, Еско осъзна, че повече му харесва да е сутеньор.
Изостави приятелите си и замина завинаги. Скоро след това, Импакт и Лирекс проведоха интересен разговор с единственият
останал войн на Химика - моннчо.
<Impact> vij, monncho, otkaji se.
<Lirex> nqma smisyl oshte hora da umirat..
<monncho> dgd!
<Impact> pone ni izslushai! molq te..
<monncho> ebi si ma?ka?ta *script-a na razkazvacha avtomatichno cenzurira*
<Lirex> ot tova ne pecheli nikoi. Pomisli malko. Suzdavash si vragove, slujish na chujda fiks ideq (pri tova glupava)..
<Impact> vsichko, koeto pravish ne e moralno, ne e chestno, ne e dobro...dori i ti ne pechelish ot nego...
<monncho> ae vie ste ebahti kompleksarite axaxaxa
<Lirex> slushash li ni izobshto kakvo ti govorim?
*** monncho sets mode: +b Lirex!Cool007@cool.e.admin.g00net.org
*** Lirex was kicked by monncho (tApak)
*** monncho sets mode: +b Impact!Deep@rzpc53-24.rrze.uni-erlangen.de
*** Impact was kicked by monncho (ideod)
<monncho> xaxaxaxa ne sam li stra6en !!!!
*** Impact (Deep@peace.and.respect.fe) has joined #mnogo-redoven-130postz
*** Lirex (Cool007@iskame.da.ti.pomognem.cx) has joined #mnogo-redoven-130postz
<Impact> monncho, i kakvo postigna?
<Lirex> s ban vseki moje, tova ne e reshenie. Da ne mislish, che si golqma rabota, kato bqgash ot dialoga i ban-vash?
<monncho> ?
<monncho> nete razbrah
<monncho> xaxaxaaxxaxaaxxaxaxa
<Impact> huh...
<Impact> nqkoi den gorchivo shte sujalqvash, pomni mi dumata.
<monncho> nenam za sujalqvane ama siga shta fludna !
*** Lirex quit (killed (JaSeN (REQ: invite, flood, spam, abuse)))
<Impact> o Boje...gnus me e ot vas i igrichkite vi!
*** Impact quit (ping timeout: 444 seconds)
<monncho> myxaxa!
И така, злото отново победи. Доброто бе на колене.
Тъпаците пробиваха в живота, защото живота бе именно като тях. Той бе изроден и вече пригоден за тях. А добрите
момчета не успяха (а и не искаха) да се пригодят към тази гадост. Затова си и отидоха - нещастни и нечути.
Макар Химика да ликуваше, той усещаше, че нещо му липсва. Имаше някаква празнота, празнота в живота на програмиста.
Той се надяваше да открие истината, докато отваряше току-що полученото от баща си писмо.
"Хахахахаха.
Прекрасно е човек да знае, че дори когато си отиде от този свят, ще може да се изгаври с някого. Как можа да си
помислиш, че наистина съм ти баща? Милият ми Иванушка Търчибесний.
подпис: abo"