Съдбата срещна ни случайно...
Защо ли, може би незнайно?
Бавно ти до мен се приближи
и с думи нежни ме плени.

Без слова и жестове дори
погледнах пламъка във твойте очи,
усмихнах се , към теб протегнах длан
и станах герой аз на твоя блян...

Тогава нещо в мен прошепна,
това не е ли любовта?
Чиста и необикновена
като река от блянове и красота.

Може би това е само една мечта,
едно привличане , една игра,
но въпреки това
ще продължа да търся любовта!

погледнах пламъка във твойте очи
error o.O Майче де :>

така звучи по-добре

прекрасно е едно голямо браво за SOT

няма такова нещо като любов ... тя е измислена от алчните цветари

i bijuteri ;p