Розова пъпчице, какво си правила цяла нощ?
- Събрала ръце, молех небесата да отворят моето сърце.

Лале, защо си отворило устата си?
- Искам да ти кажа какво разбрах в тишината.

И какво е то?
- Превърни себе си в празна чаша.

Орхидея, какво показват твоите листенца?
- Грациозните движения на танца.

Какво изразява твоят танц?
- Земята, въздаваща дан на небесата.

Малки маргаритки, защо стоите толкова близо до земята?
- Защото земята е домът на всички смъртни същества.

Малки маргаритки, какво проповядвате вие?
- Благословени са смирените, понеже те ще наследят земята.

Малки маргаритки, защо сте тук?
- За да отразяваме небесата на земята.

Малки маргаритки, в какво се състои дългът ви?
- Да утешаваме наранените сърца.

Малки маргаритки, какво правите тук, в църковния двор?
- Ние служим на Бога, навеждайки се към стъпките на Неговите създания.

Кактус, защо си покрит с бодлички?
- Аз съм езикът на злобния човек.

Кактус, защо твоят ствол е бодлив?
- Аз съм ръката, сътворяваща зло.

Кактус, откъде са шиповете по твоите листа?
- Аз съм сърцето на злия, получаващ удоволствие, когато обижда другите.

Кой си ти, розов храст - приятел или враг?
- Аз съм и едното, и другото. Моите цветя галят приятеля, а шиповете бодат врага.

Защо растете толкова близо едно до друго, пшенични зърна?
- Нашата сила е в единството. Ето защо вие търсите в нас подкрепа за своя живот.

Борове, кои сте вие?
- Ние сме призраците на онези мъдреци, които са предпочели да бодърстват в уединение в гората пред светския живот.

Какво означават вашите клони, борове?
- Ръце, протегнати от небесата, благославящи земята.

Борове, за какво сте създадени?
- Ние сме храмове, издигнати за покланящите се на Бога в природата.

Борове, открийте ми тайната на вашия живот?
- Ние сме сенките на душите, разпънати на кръстовете, търпеливо очакващи часа на своето освобождение.

Сухо дърво, защо те горят?
- Защото повече не мога да давам плодове.

Буря, какво ти дава такова чувство?
- Моята страст към земята.

Пари, какво означавате?
- Ние сме печат върху сърцето. Сърцето, веднъж белязано от нас, няма да обича повече никого, освен нас.
Когато вие си тръгвате, какво се случва с вашите възлюбени?
- Ние оставяме знак върху сърцето му, който винаги напомня за себе си, като рана.
Пари, какво ви харесва повече от всичко?
- Сменящите се ръце.
Къде е вашето жилище?
- В сърцето на нашия поклонник.
Къде се събирате?
- Там, където сме горещо желани.
Къде оставате?
- Там, където ни обожават.
Пари, кого търсите?
- Онзи, който търси нас.
Кому се подчинявате, пари?
- На този, който се издига над нас. Ние ставаме негови роби и като прах се стелем под стъпките му.

Сатана, къде си си намерил пристанище?
- В лукавия взор и острия език, в бъбривите уста и в любопитните уши, в ленивите ръце и нетърпеливите крака, в порочното тяло и извратения разум, в скърбящото сърце и мрачната душа.
Как се проявяваш?
- С намигащо око и насмешлива усмивка, рязка дума и лъжливи сълзи.

"Защо?", какво си ти?
- Аз съм вик на гладен ум.

"Защо?", какво означаваш ти?
- Аз съм, който чука на затворена врата.

"Защо?", какво представляваш ти?
- Бухал, който денем не може да вижда.

"Защо?", от какво си недоволен?
- От раздразненото съзнание.

"Защо?", какви са условията, при които живееш?
- Аз съм затворен в тъмна стая.

"Защо?", колко дълго продължава твоят плен?
- Цялата нощ.

"Защо?", какво чакаш с такова нетърпение?
Изгрева.

"Защо?", нали ти самото си покровът върху онзи отговор, който очакваш!

Кибритена клечка, какво каза ти, когато те запалих?
"Защо?"


Хазрат Инайят Хан