Теория на Конспирацията
част 7: Страхът се завръща
written by: co0l_xtreme


"Той беше сираче. Баща му бе неизвестен, а майка му изчезна безследно веднага след раждането. Слуховете мълвяха,
че е брутално убита, но това така и не стигна до него, за да не го разстрои. Той отрасна при богатата си баба.
Още от малък, приятелите му лепнаха прякора Himika. Това бе поредната загадка в живота му - защо точно "химика"?
Та той нямаше нищо общо с химията. Децата разказваха, че един ден докато ритали топка на паркинга, при тях дошъл
странен тип. Бил едър, целият облечен в черно, а качулката напълно закривала лицето му - сякаш там зеела черна
дупка. Мъжът ги почерпил с вафли, при което хлапетата нямало как да не забележат дългите му черни нокти. След това
им дал по 2 лева и им заръчал да лепнат на приятеля си Ванко прякора "химика". Децата учудени попитали защо, но с
това спомените им се изчерпвали. Осъзнали се малко по-късно, на съседния паркинг - и не помнели нищо повече. Мъжът
го нямало. А хлапетата заживели с натрапчивата идея, че трябва да казват на приятеля си "химика".
Himika бил закърмен със стремеж да открие баща си. Той обаче съзнавал, че това е трудна задача. За постигането и
трябвали много опит, средства и връзки. Затова Химика решил първо да устрои живота си, да си създаде солидна
подкрепа...и чак след това да издири тати.
Захванал се с компютри. Това била голямата му страст - хем му харесвало, хем му се отдавало. Чакало го бляскаво
бъдеще като програмист. И макар Химика да не очаквал кой-знае какво от живота - мечтите му се сбъднали. Дори бил
взет в екипа на PauniBg. Там работел на една от 100-те developer-ски длъжности, а именно: "developer na services
na kanalite ot 'a' do 'o' mejdu 12 i 18 chasa". Химика бил истински щастлив. "Имам хубава кола на wallpaper-а,
хубава жена на iCQ, хубав дом на...ааам...имам и хубава работа. Евала на шефовете - борят се срещу безработицата
и се стараят да дават работни места на всички. Вече дори малцинствата и хората без средно образование заемат длъжности
в PauniBg. Не е ли прекрасно?" - мислеше си той. Хората уважаваха и обичаха Химика, макар той да имаше малко близки
приятели. Всичко вървеше по вода. ABO отдавна бе безследно изчезнал - поредното нещо, за което Химика ликуваше. Той
единствено съжаляваше, че не е успял собственоръчно да го убие. Но смяташе някога, с напредването на компютърните
технологии, да си програмира свой собствен abo - и да го убива, убива, убива...
И така един ден, когато Химика вече се чувстваше достатъчно силен - той започна търсенето на баща си. Първо се захвана
с полицията. Намери някакво глуповато лапе ДжаСеН, чийто баща беше тартора на бурГЪЗлийската полиция. Хлапето трябваше
да бъде подкупено някак, за да сътрудничи. И съвсем скоро ДжаСеН стана може би най-младият глобален оператор на
мрежата. Но нищо не излезе.
Обаче Химика не се отказа. Реши да добие монопол над мрежата и хората. Пусна безплатно и "безкористно" BNC, за общо
ползване. И така Химика започна да снифи private разговорите на стотици хора. Но отново нищо, нищо за баща му.
Последната му надежда беше, че самият му баща иска да го намери, но не може. Затова Химика се постара да стане
известен. И резултатът не закъсня - Химика бе отличен с приза "abuser на годината" и получи малка статуетка -
златен паун. Но от баща му ни вест, ни MS.
И така дните се нижеха ли нижеха...а разследването на Химика буксуваше. Той дори написа patch за ircd-то, който да
помага в търсенето. В този момент Химика бе сигурен, че ще успее - той вярваше на компютърните технологии. Нo patch-а
се издъни. Химика не можеше да повярва. Накрая той стигна до извода, че това е началото на плана на изкуствения
интелект да прецака човека - и веднага затри творението си.
Месеци по-късно Химика заряза всичко и се отдаде на самосъжаление..."

Паисий Младши дописа последните редове и натисна Save. Премести поглед от монитора и погледна часовника си. Трябваха
му няколко секунди, за да фокусира погледа си. Часът бе 3:23 сутринта. Прекалено късно...или по-скоро прекалено рано.
И какво правеше той по това никакво време? Пишеше "shits" в името на PauniBg. Пишеше "Историята". Какво му носеше
това, какво печелеше? Нищо. Едва ли и 10 процента от мрежата бяха прочели писанията му. Юзърите бяха глупави и
неблагодарни, нищо не разбираха. Локалните оператори...е, те бяха благодарни, те поне имаха за какво да благодарят.
Администраторите отричаха тази история да има нещо общо с истината. Мизерия. Абе въобще...

"Химика тъкмо чистеше мишката си, когато на вратата се позвъня. Странно, отдавна никой не беше звънял. Химика хукна
да отвори, мишката увисна на кабела си, а топчето изхвърча и пукна една от плочките на пода. Щрак - ключът се завъртя,
вратата се открехна и зноен въздух лъхна Химика.
Нямаше никой. И не се чуваше нищо. Пред краката му обаче стоеше голям черен плик. Химика го взе, ядно тръшна вратата
и седна на най-близкия стол. Опита се да разпечата плика без да го разкъсва целия, но не успя. Най-накрая извади
белият лист и го погледна.
"Сине!
Пиша ти това с много тъга. Още по-тъжен ще е моментът, когато ти ще го получиш.
Когато ти четеш това, мен вече няма да ме има. Щом си го получил, значи аз съм мъртъв. Както виждаш обаче - погрижил
съм се за всичко. Ти ще получаваш още такива писма през определени интервали от време.
Засега толкова. Оставям ти малко време, да се опомниш и да свикнеш с мисълта. И чак тогава ще получиш още...
СИНЕ!
БЪДИ ХРАБЪР! ТА ТИ СИ ЕМИЛОВ!
-
подпис: abo"

Първите 60 секунди Химика гледаше с празен поглед. На няколко пъти пръстите му омекваха и той изпускаше листа, след
което го вземаше, но без да го поглежда.
В началото не можеше да повярва. Препрочете писмото поне 5 пъти. Едва когато се съвзе от първоначалният шок, Химика
си помисли, че това е просто една долна шега. Но...когато забеляза...печатът...печатът на "omega"...
...
Събуди се целият облян в пот. Около него цареше непрогледен мрак. Целият трепереше, но когато се осъзна и стигна до
извода, че е сънувал кошмар, Химика се поуспокои. По дяволите живота, каква е тази гавра, кому е нужно така да му
изкарва акъла?! След това се усмихна, макар и мрака да погълна тази усмивка. Всъщност животът бе чудесен - abo не
бе негов баща, та това бе абсурдно.
Внимателно стана и опирайки се на стената напипа ключа за осветлението. Натисна го и мощната лампа озари всичко в
светлина. Химика погледна надолу, в краката си...и фиксира черен плик...а до него намачкан бял лист...той...той не
бе сънувал...
Отново припадна.

Две седмици по-късно.
Химика стоеше изтупан на една пейка пред НДК. Елегантният черен костюм много му ходеше. Единствено масивният Desert
Eagle му убиваше. Впечатляващото оръжие се намираше в левия джоб на панталона му.
През последните седмици Химика бе осмислил наново целият си живот. В началото не му се искаше да се примири с
фактите. Но после ги прие. Съжаляваше, че през годините е изпитвал такава омраза срещу abo. Осъзна, че може би го
е правил подтикнат от някаква подсъзнателна любов, завист, възхищение...да, той определено се възхищаваше на abo...
на баща си.
Himika бе готов да забрави всичко и да започне отначало. Но баща му бе мъртъв. Връщане назад нямаше. Химика щеше да
отмъсти за него!